source: non-gtk/gpl-license/pj.xml

<?xml version="1.0" standalone="no"?>
<!DOCTYPE article PUBLIC "-//OASIS//DTD DocBook XML V4.2//EN" "http://www.oasis-open.org/docbook/xml/4.2/docbookx.dtd" [
]>
<article lang="bg">

<title>ОПЛ е лиценз<footnote><para>В българския език има две думи <quote>лиценз</quote> и
<quote>лицензия</quote>, които означават едно и също – вид позволение. В
правната терминология също не се прави някаква разлика. Употребата на
<quote>лицензия</quote> се наблюдава по-често, когато се говори за позволение
издадено от държавен или административен орган, а <quote>лиценз</quote>
се употребява при разрешенията по Закона за авторското право и сродните му права
(б. прев.).</para></footnote>, а не договор, затова слънцето няма да изгасне</title>


<articleinfo>
<keywordset>
<keyword>ll</keyword>
</keywordset>

<author>
<firstname>Памела</firstname>
<surname>Джоунс</surname>
</author>
<date>06.01.2006.</date>
<copyright><year>2004</year><holder>Памела Джоунс</holder></copyright>
<legalnotice>
<para>Всички права по оригинала - <ulink
url="http://www.groklaw.net/article.php?story=20031214210634851"><quote>The GPL
is a License, Not a Contract, Which is Why the Sky Isn't Falling</quote></ulink>
 са запазени.</para>
</legalnotice>
<copyright><year>2004</year><holder>Александър Шопов</holder></copyright>
<legalnotice>
<para>Някои права по превода са запазени. Преводът се разпространява
по условията на <ulink
url="http://creativecommons.org/licenses/by/2.5">Creative Commons
Attribution license</ulink>.</para>
<warning>
<para>Предупреждение от преводача: <quote>Положени са усилия материалът да бъде
правилно преведен и допълнително са привеждани български примери. Все пак се 
напомня на читателите, че това си остава частноправно тълкуване на един юридически
казус. В реална ситуация ползвайте услугите на юрист. Вметките на преводача са
означени с (б. прев.)</quote>.</para>
</warning>
</legalnotice>
<releaseinfo>$Id: pj.xml 832 2006-10-07 19:00:23Z ash $</releaseinfo>
</articleinfo>



<para>
Напоследък в общественото пространство за пореден път нахлуха много
ПНС<footnote><para>ПНС – паника, несигурност, съмнения (FUD – Fear, Uncertainty, Doubt) (б. прев).</para></footnote>, твърдящи, че ако една фирма по невнимание включи софтуерен код
лицензиран по правилата на Общия публичен лиценз (ОПЛ – GPL) в
собственическия си код, тя може да бъде принудена да пусне кода си
прелицензиран по условията на ОПЛ, Това не са нови ПНС. Това са стари
ПНС, но ги казват нови хора. Дори и някои юристи<footnote><para><ulink url="http://www.businesswire.com/cgi-bin/f_headline.cgi?bw.112103/233255267">http://www.businesswire.com/cgi-bin/f_headline.cgi?bw.112103/233255267</ulink></para></footnote> разнасят тези ПНС
дори и в медиите и на различни конференции. Не е престъпление да си
разбрал погрешно ОПЛ. Всъщност това е доста често явление – много хора,
в това число и юристи не разбират ОПЛ. Това неразбиране подхранва
ненужен страх дали ОПЛ е достатъчно безопасен, за да се използва.
Трябва да отговорим на въпроса: „Това вярно ли е? Можете ли да си
загубите правата върху кода по този начин?“ Отговорът е „НЕ“. Причината
тези твърдения да не са истина, а просто поредните ПНС е, фактът, че
ОПЛ е лиценз, а не договор.</para>
<para>
Голяма част от неразбирането на ОПЛ произлиза от кардиналния въпрос:
<quote>>Какво е ОПЛ? Лиценз или договор?</quote> Причината това да има толкова голямо
значение е, че ако ОПЛ е договор, тогава прилагането му и спазването му
ще се контролират според облигационното право, което се управлява щат
по щат<footnote><para>В България естествено няма такова разграничение, защото не сме
федерална република. Облигационното и авторското право действат еднакво
на територията ни (б. прев).</para></footnote>. ОПЛ трябва да има някои необходими елементи, за да може да
се счита за валиден договор, Ако е лиценз, тогава той ще се прилага
според законите за авторските права<footnote><para> Английският термин е 
<quote lang="en">copyright</quote>, който на български съответства на
<quote>авторско право</quote>. Фактът, че няма пълно припокриване между термините,
което произтича от различните системи – системата на <quote>копирайт</quote>
разпространена в англоамериканската правова система и системата на
авторските права разпространена в континентална Европа, не е от особено
значение за настоящата дискусия. (б. прев).</para></footnote>
 и ще се прилага на федерално
ниво според авторското, а не облигационното право. Наказанията при
неспазване са различни.</para>
<para>
Нека да разтълкуваме това, за да видим каква е връзката му със
скорошните ПНС. Първо, що е лиценз? Лицензът в най-общи линии е
позволение, разрешение да направите нещо, което по принцип ви е
забранено. Когато искам да ида за риба например, ми трябва риболовен
лиценз от общината където смятам да я ловя. Както подсказва името му
това е лиценз. Но защо, защо това не е договор? Защото няма
допълнително уговорени обещания, няма взаимни задължения. Това щеше да
е договор, ако бях казала на собственика на водоема: „Ако ми дадеш
лиценз да ловя риба в този водоем, ще ти дам половината от улова си.“
При този сценарий, всеки един от нас доброволно е поел някои обещания.
И двамата ще дадем на другия нещо ценно, така че ако аз получа лиценз,
а след това не дам половината от улова си, собственикът на водоема може
да ме съди за неизпълнение на задълженията ми по договора.</para>
<para>
Ето дефиницията на <quote>лиценз</quote> от второто издание на „Юридически речник“ на Стивън Гифс<footnote><para>Giffs, Steven H. «Law Dictionary», 2nd Edition</para></footnote>:
 
<blockquote><para>Лиценз: Предоставено право, което позволява на някого да направи нещо,
което той не би могъл да извърши спазвайки закона без такова
разрешение; позволение да се извърши действие, което лицензиращият
[страната предоставяща лиценза] би могъл да предотврати.“</para></blockquote>
</para>
<para>
 Договорът от друга страна се дефинира по следния начин<footnote><para>Естествено, законът не толкова прост. Книгата «Договори» на Джон
Каламари и Джоузеф Перило 3-то издание (Calamari, John D.; Perillo,
Joseph M. “Contracts”, 3rd Edition) започва със следното изречение:
<quote>Никога не е била намирана напълно изчерпателна дефиниция на термина
<quote>договор</quote></quote>. След това следват близо хиляда страници анализ.</para></footnote>
:
“обещание, или набор от обещания, чието нарушаване се преследва от
закона, или чието изпълнение се разглежда по някакъв начин от закона
като задължение. И Уилистън, „Договори“, Част 1, Необходимите реквизити
за валиден договор са „страни, правоспособни да сключат договор,
същински предмет<footnote><para>Превод на a «proper subject-matter». Доколкото ми е известно в българското право по принцип липсва такъв термин.</para></footnote>, възмездност (очакван резултат), насрещност на
съгласието и насрещност на задълженията.“ 286 N.W. 844, 846: „сделка, в
която участват две или повече лица, при която всяка страна се задължава
към другите срещу насрещни права да се изисква изпълнението на поетите
задължения.“ 282 P. 2d 1084, 1088. „Съвкупността на законопризнатите
задължения, които произтичат от гарантираните от закона съгласие на
страните.“ „Унифициран търговски кодекс“ Глава 1-201.”<footnote><para>В <quote>Закона
за задълженията и договорите</quote> договорът е дефиниран така:
чл. 8, ал. 1 <blockquote><para>Договорът е съглашение между две или повече страни, за да
се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.</para></blockquote> Както и в
навсякъде по света, не може да се твърди, че у нас има изчерпателна
дефиниция.</para></footnote>
</para>
<para>
Аз не съм длъжна да обещавам каквото и да, за да отида за риба след
като съм платила за лиценза или съм се подписала за него – както
изискват правилата в общината. С придобиването на лиценза, придобивам
правото да ловя риба, стига да спазвам условията на лиценза.</para>
<para>
Ебен Моглен, юристът на Фондацията за свободен софтуер, който е
основния отговорник за прилагането на ОПЛ<footnote><para> <ulink url="http://www.gnu.org/philosophy/enforcing-gpl.html">http://www.gnu.org/philosophy/enforcing-gpl.html</ulink></para></footnote>, обяснява разликата между
договорите и лицензите по следния начин:</para>
<blockquote><para>Думата <quote>лиценз</quote> има и то от стотици години, специфично техническо
значение във вещното право. Лицензът е едностранно позволение да се
използва чужда собственост. Учебникарският пример, който се дава в
лекциите по вещно право в първи курс е покана на вечеря у нас. Ако след
като преминете прага на дома ми, реша да ви съдя за незаконно влизане,
вие можете да се оправдаете с лиценза, който съм ви дал, т.е.
едностранното ми позволение да влезете и да ползвате моята собственост.</para>
<para>
Договорът, от друга страна, е размяна на насрещни задължения или
обещания за обещания, или обещания за бъдещо изпълнение срещу сегашно
изпълнение, или заплащане. Идеята, че <quote>лицензите</quote> за ползване на
патенти или авторски права трябва да са договори, е творение на
практиката през 20 век, при която лицензиращите предлагат размяна на
обещания с потребителите: на практика <quote>Ще ви предоставим копие на
продукта предмет на авторското право</quote>, ако <quote>ни платите и поемете
определени задължения във връзка с предмета на авторско право</quote>. Що се
отнася до софтуера, тези задължения на потребителите обикновено
включват обещание да не се декомпилира или да не се прилага реверсивно
инженерство върху софтуера, както и да не се предоставя/прехвърля на
други лица.</para></blockquote>
<para>
Ясно, но какво да кажем за ОПЛ<footnote><para> <ulink url="http://www.gnu.org/licenses/gpl.html">http://www.gnu.org/licenses/gpl.html</ulink></para></footnote>? Какво е той? Лиценз или договор?
Самото му заглавие ви казва какво са намеренията на авторите му: <quote>Общ
публичен лиценз</quote>. Той не се казва <quote>Общ публичен договор</quote> или <quote>Общ
публичен договор за лиценз</quote><footnote><para> И в българската практика се прави разлика между <quote>лиценз</quote> и
<quote>договор за лиценз</quote>. Виж Торманов, З. «Договорът – Практическо
ръководство за търговски и граждански договори», Глава XXXVI
«Лицензионен договор» – 684 стр.: «Следователно лицензията представлява
разрешение за ползване на ...». Трябва да се отбележи, че в
ръководството не се говори изрично за обектите на авторското право, а
за «изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на
интегрална схема или производствен опит» - изброяването е от Глава 35
«Лицензионен договор», чл 587, ал. 1 на «Търговския закон». Специално
при този тип лицензионен договор има изискване според чл. 590 на ТЗ за
вписване на договора в регистър на Патентното ведомство. Това не е
необходимо за обектите на авторско право и сродни права. (б. прев.).</para></footnote>
. Т.е. авторите му са го направили
лиценз, а не договор. Отговаря ли той на определението? По думите на
професор Моглен:</para>

<blockquote><para>ОПЛ, от друга страна, е истински лиценз по смисъла на авторското
право: едностранно позволение, при което лицензиращият не се изисква
насрещно задължение. На държателите на авторски права са гарантирани
монополните права да копират, модифицират и разпространяват своите
програми. ОПЛ в кондензиран вид гласи: <quote>Можете свободно да копирате,
изменяте и разпространявате този софтуер в изменен или в оригиналния му
вид. Но ако го разпространявате в изменен или в оригиналния му вид,
даденото ви позволение се простира единствено до разпространение според
условията на този лиценз. Ако нарушите условията на лиценза, всички
разрешения се оттеглят.</quote></para></blockquote>

<para>
Нека да предположим, че наистина се случи компания да включи код
лицензиран според ОПЛ в собственическия си код и след това разпространи
сместа под собственически лиценз или пък не спази условията на ОПЛ.
Какво става в такъв случай? Какво ще направи съдията? Дали ще нареди
кода да се пусне по условията на ОПЛ противно на желанието на
собственика<footnote><para> на собственическия код (б. прев.).</para></footnote> на собственическия код?</para>
<para>
Спрете и помислете за секунда. Какво се случва, когато нарушите
условията на лиценза за риболов? Например лицензът може да ограничава
максималното количество риба, което може да се улови на ден или кои
риби може да задържите, размера им и т.н. Представете си, че нарушите
условията на лиценза. Какво става тогава? Губите лиценза си да ловите
риба. Може и да се наложи да платите някоя глоба, нали? Горе-долу
същото се случва и при ОПЛ, само дето ситуацията е по-благоприятна за
компанията нарушител, защото тя има правото да избере какво да направи
според условията на ОПЛ. Ако проблемът обаче не бъде разрешен и нещата
опрат до съдия, той ще приложи мерките при нарушение на закона за
авторското право, а не на договорното право. Ето и обяснението на
професор Моглен за събитията, които настъпват:</para>
<blockquote><para>Понеже ОПЛ не изисква никакви обещания от получаващите лиценза, тя не
се нуждае от договорното правоприлагане, за да сработи. В случай на
проблем, лицензиращият по ОПЛ не казва: <quote>Но г-н Съдия,
лицензополучателят обеща, че няма да прави това, което прави в
момента</quote>. Лицензодателят казва: <quote>Г-н съдия, ответникът разпространява
обекта на мое авторско право без позволение</quote>. Ответникът ще трябва или
да се съгласи, че няма позволение, при което губи делото, или да заяви,
че позволението е ОПЛ, при което ще трябва да докаже, че спазва
условията в ОПЛ. Ответникът не може едновременно да твърди, че ОПЛ е
валидно позволение за разпространяването, което извършва, но
същевременно ОПЛ не е валиден авторскоправен лиценз, което е причината
ответниците да не оспорват ОПЛ.</para></blockquote>
<para>
Твърдението, че нарушение на ОПЛ може да доведе до принудително
отваряне на собственически код, който е включвал компоненти лицензирани
по ОПЛ в нарушение на ОПЛ, просто е погрешно. Няма член в <quote>Закона за
авторското право</quote>, който да изисква разпространението на нарушаващите
работа по различни условия<footnote><para> Исковете за нарушенията на авторското и сродните му права, както и
видовете защита са изброени в «Закона за авторското право и сродните му
права», дял 3: «Защита на авторското право и на сродните му права».
Това са «иск за обезщетение» – чл. 94, други искове – преустановяване
на неправомерно използване, изземване и унищожаване, предаване – чл.
95., аналогични обезпечителни мерки – чл. 96а, глава тринадесета -
«административнонаказателни разпоредби» – глоби – чл. 97. В
Наказателния кодекс нарушаванията на авторското право са уредени в
глава 3 – «Престъпления против правата на гражданите», раздел VII
«Престъпления против интелектуалната собственост» чл. 172а-174.
Възможните наказания са глоба, лишаване от свобода и обществено
порицание. За малки нарушения НК препраща към административните мерки в
Закона за авторско право и сродните му права. И на двете места няма
вариант при който да се иска прелицензиране и/или споделяне на код.(б.
прев).</para></footnote>. Това, което се предоставя на ищците
според закона<footnote><para> за авторското право (б. прев).</para></footnote> са щети и вреди, решения на съда да се предотврати
разпространение на софтуера при нарушение на лиценза и в някои случаи –
таксите за адвокат. Ответник, който е включил код в нарушение на ОПЛ в
собственическия си продукт, може да бъде осъден да заплати щети за
разпространението, което вече е извършил и може да му бъде забранено да
разпространява продукта по нататък. Това е достатъчно силен фактор,
възпиращ незаконната употреба на програмен код лицензиран според ОПЛ.
Това е всичко, което е позволено според Закона за авторското право.“</para>
<para>
Така че, когато четете, че някой твърди<footnote><para> <ulink url="http://computerworld.co.nz/news.nsf/NL/EEC5FDAC79B7D26ACC256DE7007C3FB2">http://computerworld.co.nz/news.nsf/NL/EEC5FDAC79B7D26ACC256DE7007C3FB2</ulink></para></footnote>, че ОПЛ не може да се
приложи според законодателството, защото не сте подписали или попълнили
електронен формуляр, или поради липса на договорни отношения, или
поради липса насрещна престация, веднага ще разберете, че човекът не е
доразбрал и мисли на базата на договорното право. Това е честа грешка –
все пак не ви наказват с разстрел на разсъмване, поради това, че не сте
разбрали напълно ОПЛ. Все пак е добре да се знае, че проблемите, които
хората си мислят, че съзират в ОПЛ, са резултат от неразбирането, а не
на някаква слабост в ОПЛ.</para>
<para>
Повечето от днешния софтуер всъщност ви се лицензира. Ето някои
примери<footnote><para> <ulink url="http://whstream.whmsoft.com/license_en.htm">http://whstream.whmsoft.com/license_en.htm</ulink></para></footnote> за подобни<footnote><para> <ulink url="http://www.utsystem.edu/ogc/intellectualproperty/contract/softend.htm">http://www.utsystem.edu/ogc/intellectualproperty/contract/softend.htm</ulink></para></footnote> лицензи, или просто прочетете EULA на
Майкрософт. ОПЛ не е някакво изключение в това отношение. Лицензът
казва най-общо: <quote>Аз продължавам да притежавам моите си работи, но ти
може да ги ползваш при следните ограничения и условия</quote>. Единствената
част, която трудно влиза в главите на хората, е фактът, че ОПЛ ви
гарантира допълнителни права, докато повечето ЕУЛА-та се стремят да
ограничат правата ви извън ограниченията на авторското право, което на
първо място е „силата да изключваш“, както е обяснено в Често
задаваните въпроси за ОПЛ<footnote><para> <ulink url="http://www.gnu.org/licenses/gpl-faq.html">http://www.gnu.org/licenses/gpl-faq.html</ulink></para></footnote>.</para>
<para>
Ситуацията става още по-мътна благодарение на факта, че
собственическите лицензи, въпреки, че се наричат така, всъщност са
написани като договор. Ето как господин Род Диксън, авторът на
блога<footnote><para> <ulink url="http://opensource.cyberspaces.org/">http://opensource.cyberspaces.org/</ulink></para></footnote> „Закон за софтуера по отворен код“ и книгата със същото име
обяснява ситуацията:</para>
<blockquote><para>По-специално, създателите на ОПЛ на ГНУ винаги са го разглеждали като
софтуерен лиценз. Това най-вероятно означава, че ако държателят на
авторски права, който лицензира софтуера си под ОПЛ и след това заведе
дело срещу страна, която според него нарушава някое условие, той
вероятно ще съди страната за нарушения на авторското право, а не за
неспазването на договор. В този случай, ответникът по процеса по
авторско право няма да може да използва определени защитни техники,
които са на разположение на някой, който е ответник по дело за
нарушение на договор. И понеже в общия случай никой няма право да
използва софтуер защитен от авторското право с изключение на държателя
на авторско право, ответникът няма да може да твърди, че не е цъкнал на
бутон за съгласие или на уеб сайт, или че по друг начин не се е
съгласил да бъде обвързан по условията на лиценза. На практика,
държателите на авторски права често повдигат и двете претенции в случай
на дело: нарушение на договор и нарушение на авторско право. В много от
тези случаи обаче, държателят на авторското право използва лиценз,
който безспорно е предназначен да бъде договор.</para></blockquote>
<para>
От друга страна, лиценз като ОПЛ, който е същински лиценз по замисъл, и
който, ако помните първоначалната дефиниция, е позволение да извършите
нещо, което не бихте могли да извършите по законен ред в противен
случай, напълно съвпада с дефиницията на лиценз. Така, че когато чуете,
че ОПЛ е вирусен и може да накара собственически код да бъде пуснат по
условията на ОПЛ, както твърдят някои апологети, ще знаете, че не е
истина. Ако откраднете код лицензиран под ОПЛ, може да очаквате някакво
принудително прилагане, в случай, че не престанете да го нарушавате, но
това принудително прилагане е прилагане на лиценз, а не на договор, а
принудителното прелицензиране на код под ОПЛ не може да ви бъде
приложено според авторското право. Просто няма такава възможност, както
обясни професор Моглен. Имате избор според ОПЛ: можете или да
престанете да използвате откраднатия код и да напишете свой собствен,
или можете да решите да пуснете кода си под ОПЛ. Изборът си е лично
ваш. Ако решите, че никое не ви удовлетворява, съдът може да постанови,
че принудително ви се забранява да разпространявате кода, но съдът няма
да постанови да си пуснете кода под ОПЛ. Това се дължи на факта, че
съгласно авторското право, както професор Моглен обясни, наказанието ви
е съдебната забрана, вреди, и може би таксите за адвокати. Вашият си
код си остава ваш, както видяхте, дори и в най-лошия сценарий.<footnote><para> Ако интересувате от повече информация, може да прочетете позицията
на Лабораториите за разработка на софтуер с отворен код (ODSL) на
Моглен (<ulink url="http://www.osdl.org/docs/osdl_eben_moglen_position_paper.pdf">http://www.osdl.org/docs/osdl_eben_moglen_position_paper.pdf</ulink>) или анализа н а Лорън Роузен за съдебните спорове със SCO (<ulink url="http://www.osdl.org/docs/osdl_eben_moglen_position_paper.pdf">http://www.osdl.org/docs/osdl_eben_moglen_position_paper.pdf</ulink>) или Често задаваните въпроси за ОПЛ (връзка към него е дадена в статията).</para></footnote></para>
<para>
Разбира се, вие можете да избегнете всички тези усложнения стига да не
крадете код под ОПЛ. Но дори ако нещо непредвидено се случи и някой
недобросъвестен служител вмъкне тайно код под ОПЛ във вашия
собственически продукт, слънцето няма да угасне. Това е управляем риск
и проблем, който има решение. Никой не иска да открадне вашия код като
отмъщение или да ви принуди да го лицензирате по различен начин, от
този който желаете. ОПЛ е недвусмислено лиценз и това е простата истина.</para>

</article>