source: non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html @ 753

Last change on this file since 753 was 753, checked in by Александър Шопов, 15 years ago

right-to-read.bg.html: още няколо абзаца.

File size: 26.9 KB
Line 
1<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
2<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
3    "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd">
4<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="en">
5
6<head>
7<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (FSF)</title>
8<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
9<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
10<link rev="made" href="mailto:webmasters@gnu.org" />
11</head>
12
13<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
14<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
15<!-- and ensure that your final document validates -->
16<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
17<!-- See validator.w3.org -->
18
19<body>
20
21<p><a href="#translations">Други преводи</a> на тази страница</p>
22
23<h3>Правото да четеш</h3>
24<p>
25от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столмън</strong></a></p>
26
27<p>
28<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
29        alt=" [изображение на философски настроеното Гну] "
30        width="160" height="200" /></a>
31</p>
32
33<hr />
34
35<h4>Съдържние</h4>
36<ul>
37        <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote"
38                id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
39        <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#References"
40                id="TOCReferences">Препратки</a></li>
41        <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#OtherTexts"
42                id="TOCOtherTexts">Други текстове за четене</a></li>
43</ul>
44
45<hr />
46
47<p>
48<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на
49списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, брой
502).</em></p>
51
52<blockquote><p>
53             (от <quote>Пътят към Тихо /БЕЛЕЖКА/</quote> - сборник статии
54              за причините за Лунарната революция, публикуван в град
55              Луна през 2096 г.)
56</p></blockquote>
57
58<p>
59За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
60го помоли да й услужи с компютъра си.  Нейният се бе счупил и ако не
61заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра.  Нямаше
62никой друг, който тя да се осмели да помоли за това, освен Дан.</p>
63
64<p>
65Това постави голяма дилема пред Дан.  Той трябваше да й помогне, но
66ако й дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му.  Да оставим
67настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите, значеше че
68можеха да те вкарат в затвора за дълги години -- самата идея да й
69услужи го шокира отначало.  Както всички други и него му бяха
70повтаряли още от начлното училище, че да споделяш книги е нещо
71отвратително и лошо -- нещо, което правят само пиратите.</p>
72
73<p>
74Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АЗС -- Агенцията за защита на
75софтуера.  В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
76датчик, който докладва кога, къде и от кого е била четена на
77Учреждението за централно лицензиране.  (Те използвха тази информация,
78за да хващат четящите пирати, но и също така извличаха данни за
79личните интереси на хората и ги продаваха на търговците).  Следващия
80път като влезеше в мрежат и Централното лицензиране щеше да разбере, а
81той като собственик на компютъра щеше да получи най-тежкото наказние,
82че не е направил всичко по силите му да предотврати
83престъплението.</p>
84
85<p>
86Естествено, не беше сигурно, че Лиса искаше да чете от книгите му.  Тя
87можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта.  Дан обаче
88знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
89да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене.  Да
90чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши.  Той
91много добре рзбираше положението й -- на него му се бе наложило да
92вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
93четеше.  (10% от таксите за статиите отиваха за изследователите, които
94пишеха статиите.  Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
95той се надяваше, неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
96и така евентуално да съумее да плати заема си.)</p>
97
98<p>
99По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когто всеки е можел да
100отиде в библиотека и да чете статии от нучни журнали и даже книги без
101да му се налага да плаща.  Имало е независими учени, които са чели
102хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
103Но през 90-те години на 20 век както търгвските, така и нестопанскте
104издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до
105изданията.  През 2047г. библиотеки, които предоставят свободен,
106публичен достъп до научната литератра бяха се превърнали в даечен
107спомен.</p>
108
109<p>
110Естестено имаше начини да заобиколиш АЗС и Централното лицензиране, но
111те бяха незаконни.  Дан имаше състудент в лекциите по прогрмиране --
112Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване
113на грешки -- дебъгер и го използваше да изключва код за следене на
114авторските права, когато четеше.  Той беше казал на прекалено мноого
115приятели за това и един от тях го редаде на АЗС за награда
116(студентите, които са затънали в дългове лесно се изкушават да станат
117предатели).  През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско
118четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
119
120<p>
121По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
122притежав инструменти за изчистване на грешки.  Дори е имало свободни и
123безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за
124изтегляне по мрежата.  Някои от обикновените потребители били почнали
125да ги зиползват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски
126права и най-накрая един съдия решил, че това на рактика се е оказала
127оснавната им употреба.  Това означавало, че били незаконни, а
128разработчиците на дебъгери били пратени в затвора.</p>
129
130<p>
131Прогрмистите продължавали д се нуждаят от инструменти за изчистване на
132грешки, което било в ред н нещата, но производителите на дебъгери през
1332047г. разпространявали ограничен борй копия, всяко с
134идентификационенн номер и то само на официално лицензираните и
135официално заклети програмисти.  Дебъгерът, който използваха в чсовете
136на Дан бе поставен зд специална защитна стена, за да бъде исползван
137единствено и само за упражненията в университета.</p>
138
139<p>
140Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
141модифицирано ядро на операционната си система.  Един ден Дан щеше да
142узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
143системи, които са съществували в началото на века.  Но те не само бяха
144незакони -- както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
145инсталраш такава оперционна система на софтуера са, ко не знаеш
146неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито Майкоросфт щяха да ти я
147дадат.</p>
148
149<p>
150Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса.  Той не
151можеше да й откаже, защото я обичаше.  Всяка възможност да говори с
152нея го изпълваше с наслада.  А това, че тя се реши да го помоли за
153момощ, това значеше, че и тя го обича.</p>
154
155<p>
156Дан реши проблема като напрви нещо още по немислимо -- той й даде
157компютъра си и и каза своята парола.  По този начин, дори Лиса да му
158четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
159всъщност ги чете той.  Пак си беше престъпление, но АЗС нямаше да
160научи автоматично за това.  Единствения начин да узнаят беше, ако Лиса
161докладва за него.</p>
162
163<p>
164Естествено -- ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
165паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти,
166независимо какво тя използва паролата му.  Училищната политика беше,
167че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
168основание за дисциплинарни мерки.  Нямаше значение дали си направил
169нещо лошо -- нарушението всъщност беше, че затрудняваш администрторите
170да те наблюдават.  Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
171занимава с нещо збранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.</p>
172
173<p>
174Обикновено студентите ня бяха изключвани за това, поне не
175директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
176системи, а уачщите тогава неизменно се проваляха по всички
177предмети.</p>
178
179<p>
180По-късно Дан щеше да научи, че тази политик в университетите се е
181появила чак през 80-те години н 20 век, когато студентите са ползвали
182много често компютрите.  Преди това университетите са се отнасяли
183различно към дисциплината на студентите и са наказвли само действият,
184които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
185
186<p>
187Лиса не докладва Дан на АЗС.  Неговото решение да й помогне доведе до
188брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което
189са ги учили за пиратството като деца.  Двамата започнаха да четат за
190историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
191копирането /БЕЛЕЖКА/ и дори първоначалнат конституция на САЩ
192/БЕЛЕЖКА/.  Те се преместиха на Луна, където откриха и други хора,
193които се мъчеха да се откубнат од дългата ръка на АЗС.  Когато през
1942062г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш скоро се
195превърна в една от основните му цели.</p>
196
197
198<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCAuthorsNote"
199       id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
200
201<p>Тази бележка бе обновена през 2002г.</p>
202
203<p>
204Правото да четеш е битка, която се води днес.  Въпреки, че може да
205отнеме 50 години, за да потъне днешният начин на живот в забвение,
206повечето от описаните по-горе действия и закони вече са предложени.
207Много от тях вече са дейсващи закони в САЩ и други страни. През
2081998г. Digital Millenium Copyright Act (Закон за авторските права в
209цифровото хилядолетие - DMCA) установи законовата рамка в САЩ за
210ограничаването на четенето и даването на заем на книгите в електронен
211вид (както и на други данни).  Европейският съюз въведе подобни
212ограничения с директива през 2001г.</p>
213
214<p>
215Доскоро имаше едно изключение -- идеята, че ФБР и Майкрософт ще държат
216най-важните пароли на персоналните компютри и нама да ви ги дават, не
217бе предложена до 2002г.  Това бива наричано "trusted computing"
218(доверено ползване на компютри) или "palladium".</p>
219
220<p>
221През 2001г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията Дисни
222предложи закон, който се нарича SSSCA, който изисква всеки нов комютър
223да е снабден с инфраструктура предотвратяваща копирането и която не
224може да бъде заобиколена от потребителите.  Това показва една
225дълготрайна тенденция -- започвайки още с чипа Clipper /БЕЛЕЖКА/ и
226други подобни предложения за предоставяне на ключовете на
227американското правителство: компютърните системи биват създавани по
228начин, който дава възможност на трети лица нерисъствено да да
229контролират хората, които всъщност използват компютърните
230системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA (можете да мислите за
231него като закона "Consume But Don't Try Programming Act" (консумирай,
232но не се пробвай да програмираш)).</p>
233
234<p>
235През 2001г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна
236търговия, за да налагат същите правила във всички държави от западното
237полукълбо.  FTAA е едно от т. нар. споразумения за "свободна
238търговия", което всъщност е създадено, за да даде на бизнеса по-голям
239контрол над демократичните правителства.  Налагането на закони като
240DMCA е типично в този дух.  <a href="http://www.eff.org">Electronic
241Frontier Foundation (Фондацията за електронни граници)</a> моли хората
242да обяснят на другите правителства защо те трябва да се противопотавят
243на този план.</p>
244
245<p>
246АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер.  Тя е изместена в
247полицейската си роля от BSA -- Business Software Alliance (СИБС --
248Съюз на издателите на бизнес софтуер).  Днес те не са официално
249полицейско подразделение, но неофициално те действат като такова.
250Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те
251насърчават хората да предават колегите и приятелите си.  Кампания на
252BSA целяща да всее страх проведена в Аржентина през 2001г. отправяше
253завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще бъдат
254изнасилвани в затворите.</p>
255
256<p>
257Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици
258на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да
259наблюдава всички потребители.  Повечето доставчици се предават, когато
260бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в
261съда.  (Atlanta Journal-Constitution, 1 Oct 96, D3.)   Поне един
262доставчик -- Community ConneXion в Oakland CA отказа да се поддаде на
263исканията и е бил съден.  По-късно АПС преустанови делото, но получи
264DMCA, което им даваше властта, коят искаха.</p>
265
266<p>
267The university security policies described above are not imaginary.
268For example, a computer at one Chicago-area university prints this
269message when you log in (quotation marks are in the original):</p>
270
271<blockquote><p>
272"This system is for the use of authorized users only.  Individuals using
273this computer system without authority or in the excess of their authority
274are subject to having all their activities on this system monitored and
275recorded by system personnel.  In the course of monitoring individuals
276improperly using this system or in the course of system maintenance, the
277activities of authorized user may also be monitored.  Anyone using this
278system expressly consents to such monitoring and is advised that if such
279monitoring reveals possible evidence of illegal activity or violation of
280University regulations system personnel may provide the evidence of such
281monitoring to University authorities and/or law enforcement officials."
282</p></blockquote>
283
284<p>
285This is an interesting approach to the Fourth Amendment: pressure most
286everyone to agree, in advance, to waive their rights under it.</p>
287
288<hr />
289
290<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCReferences"
291       id="References">Препратки</a></h4>
292
293<ul>
294  <li>The administration's "White Paper": Information Infrastructure Task
295       Force, Intellectual Property and the National Information
296       Infrastructure: The Report of the Working Group on Intellectual
297       Property Rights (1995).</li>
298       
299  <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">An
300       explanation of the White Paper:
301       The Copyright Grab</a>, Pamela Samuelson, Wired, Jan. 1996</li>
302
303  <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Sold Out</a>,
304       James Boyle, New York Times, 31 March 1996</li>
305
306  <li>Public Data or Private Data, Washington Post, 4 Nov 1996. We used to have a link to this, but Washinton Post has decided to start charging users who wishes to read articles on the web site and therefore we have decided to remove the link.</li>
307
308  <li><a href="http://www.public-domain.org/">Union for the Public
309       Domain</a>--an organization which aims to resist and reverse
310       the overextension of copyright and patent powers.</li>
311</ul>
312
313<hr />
314<h4>This essay is published in <a href="/doc/book13.html"><cite>Free Software, Free Society: The Selected Essays of Richard
315M. Stallman</cite></a>.</h4>
316
317<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCOtherTexts"
318        id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
319
320<ul>
321        <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Philosophy of the GNU Project</a></li>
322        <li><a href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html" id="COPYPROCTECTION">Copy Protection: Just Say No</a> 
323                Published in Computer World.</li>
324</ul>
325
326<hr />
327
328<p>
329The <a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote">author's
330note</a> talks about the battle for the right to read and electronic
331surveillance.  The battle is beginning now; here are links to two
332articles about technologies now being
333developed to deny you the right to read.</p>
334<ul>
335<li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Electronic
336     Publishing:</a> An article about distribution of books in
337     electronic form, and copyright issues affecting the right to read a copy.</li>
338<li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Books
339     inside Computers:</a> Software to control who can read
340     books and documents on a PC.</li>
341</ul>
342
343<!-- All pages on the GNU web server should have the section about    -->
344<!-- verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     -->
345<!-- with the webmasters first. --> 
346<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
347<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
348
349<div class="copyright">
350<p>
351Return to the <a href="/home.html">GNU Project home page</a>.
352</p>
353
354<p>
355Please send FSF &amp; GNU inquiries to
356<a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>.
357There are also <a href="/home.html#ContactInfo">other ways to contact</a> 
358the FSF.
359<br />
360Please send broken links and other corrections (or suggestions) to
361<a href="mailto:webmasters@gnu.org"><em>webmasters@gnu.org</em></a>.
362</p>
363
364<p>
365Please see the
366<a href="/server/standards/README.translations.html">Translations
367README</a> for information on coordinating and submitting
368translations of this article.
369</p>
370
371<p>
372Авторски права 1996 Ричард Стомън
373<br />
374Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази бележка да бъде запазена.
375Verbatim copying and distribution of this entire article is
376permitted in any medium without royalty provided this notice is
377preserved.
378</p>
379
380<p>
381Последно обновяване:
382<!-- timestamp start -->
383$Date: 2006/07/06 16:53:21 $ $Author: alex_muntada $
384<!-- timestamp end -->
385</p>
386</div>
387
388<div class="translations">
389<p><a id="translations"></a>
390<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
391
392<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
393<!-- language if possible, otherwise default to English -->
394<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
395<!-- English is.  If you add a new language here, please -->
396<!-- advise web-translators@gnu.org and add it to -->
397<!--    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
398<!--    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
399<!--      one of the lists under the section "Translations Underway" -->
400<!--    - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
401<!--      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
402<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
403<!--     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
404
405[
406<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
407<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
408<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
409<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
410<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
411<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
412<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
413<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
414<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
415<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
416<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
417<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
418<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
419<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
420]
421</p>
422</div>
423
424</body>
425</html>
Note: See TracBrowser for help on using the repository browser.