source: non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html @ 759

Last change on this file since 759 was 759, checked in by Александър Шопов, 15 years ago

right-to-read.bg - първа публична версия.

File size: 33.7 KB
Line 
1<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
2<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
3    "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd">
4<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="bg">
5
6<head>
7<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
8<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
9<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
10<link rev="made" href="mailto:webmasters@gnu.org" />
11</head>
12
13<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
14<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
15<!-- and ensure that your final document validates -->
16<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
17<!-- See validator.w3.org -->
18
19<body>
20
21<p><a href="#translations">Други преводи</a> на тази страница</p>
22
23<h3>Правото да четеш</h3>
24<p>
25от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столмън</strong></a></p>
26
27<p>
28<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
29        alt=" [изображение на философски настроеното Гну] "
30        width="160" height="200" /></a>
31</p>
32
33<hr />
34
35<h4>Съдържание</h4>
36<ul>
37        <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote"
38                id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
39        <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#References"
40                id="TOCReferences">Препратки</a></li>
41        <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#OtherTexts"
42                id="TOCOtherTexts">Други текстове за четене</a></li>
43</ul>
44
45<hr />
46
47<p>
48<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на
49списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, брой
502).</em></p>
51
52<blockquote><p> (от „Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1"
53             id="TransBack1">1</a></sup>“ - сборник статии за
54             причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
55             през 2096 г.)
56</p></blockquote>
57
58<p>
59За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
60го помоли да ѝ услужи с компютъра си.  Нейният се бе счупил и ако не
61заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра.  Нямаше
62никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p>
63
64<p>
65Това постави Дан пред голяма дилема.  Той трябваше да ѝ помогне, но
66ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му.  Да оставим
67настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че
68можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ
69услужи отначало го шокира.  Както на всички други и на него му бяха
70повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо
71отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.</p>
72
73<p>
74Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции
75на софтуера.  В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
76датчик, който докладва от кого, кога и къде е била четена на
77Учреждението за централно лицензиране.  (Те използваха тази информация,
78за да хващат пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за
79личните интереси на хората и ги продаваха на търговците).  Следващия
80път като влезеше в мрежата, Централното лицензиране щеше да разбере, а
81той — като собственик на компютъра, щеше да получи най-тежкото
82наказание, че не е направил всичко по силите си да предотврати
83престъплението.</p>
84
85<p>
86Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му.  Тя
87можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта.  Дан обаче
88знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
89да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене.  Да
90чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши.  Той
91много добре разбираше положението ѝ — на него му се бе наложило да
92вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
93четеше.  (10% от таксите за тях отиваха за изследователите, които
94пишеха статиите.  Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
95той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
96и така евентуално да съумее да изплати заема си.)</p>
97
98<p>
99По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
100отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без
101да му се налага да плаща.  Имало е независими учени, които са чели
102хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
103Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските
104издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до
105изданията.  През 2047г. библиотеките, които предоставят свободен,
106публичен достъп до научната литература бяха се превърнали в далечен
107спомен.</p>
108
109<p>
110Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но
111те бяха незаконни.  Дан имаше състудент в лекциите по програмиране —
112Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване
113на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на
114авторските права, когато четеше.  Той беше казал на прекалено много
115приятели за това и един от тях го предаде на АПС за награда
116(студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават да станат
117предатели).  През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско
118четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
119
120<p>
121По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
122притежава инструменти за изчистване на грешки.  Дори е имало свободни
123и безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за
124изтегляне по мрежата.  Някои от обикновените потребители били
125започнали да ги използват, за да деактивират кода за наблюдение на
126авторски права и най-накрая един съдия решил, че това на практика била
127основната им употреба.  Това означавало, че дебъгерите били незаконни,
128а разработчиците им били пратени в затвора.</p>
129
130<p>
131Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване
132на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери
133през 2047г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с
134идентификационен номер и то само на официално лицензираните и
135официално заклети програмисти.  Дебъгерът, който използваха в часовете
136на Дан бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван
137единствено и само за упражненията в университета.</p>
138
139<p>
140Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
141модифицирано ядро на операционната си система.  Един ден Дан щеше да
142узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
143системи, които са съществували в началото на века.  Но те не само бяха
144незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
145инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш
146неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито Майкоросфт щяха да ти я
147дадат.</p>
148
149<p>
150Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не
151можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше.  Всяка възможност да говори с
152нея го изпълваше с наслада.  А това, че тя се реши да го помоли за
153помощ — това значеше, че и тя го обича.</p>
154
155<p>
156Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде
157компютъра си и ѝ каза своята парола.  По този начин, дори Лиса да му
158четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
159всъщност ги чете той.  Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да
160научи автоматично за това.  Единственият начин да узнаят беше, ако
161Лиса докладва за него.</p>
162
163<p>
164Естествено — ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
165паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти —
166независимо за какво тя използваше паролата му.  Училищната политика
167беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
168основание за дисциплинарни мерки.  Нямаше значение дали си направил
169нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите
170да те наблюдават.  Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
171занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.</p>
172
173<p>
174Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не
175директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
176системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички
177предмети.</p>
178
179<p>
180По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е
181появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали
182много често компютрите.  Преди това университетите са се отнасяли
183различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията,
184които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
185
186<p>
187Лиса не докладва Дан на АПС.  Неговото решение да ѝ помогне доведе до
188брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което
189са ги учили за пиратството като деца.  Двамата започнаха да четат за
190историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
191копирането<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> и
192дори първоначалната конституция на САЩ<sup><a href="#TransNote3"
193id="TransBack3"> 3</a></sup>.  Те се преместиха на Луна, където
194откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка
195на АПС.  Когато през 2062г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право
196да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.</p>
197
198
199<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCAuthorsNote"
200       id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
201
202<p>Тази бележка бе обновена през 2002г.</p>
203
204<p>
205Правото да четеш е битка, която се води днес.  Въпреки, че може да
206отнеме 50 години, за да потъне днешният начин на живот в забвение,
207повечето от описаните по-горе действия и закони вече са предложени.
208Много от тях вече са приети и реално действат в САЩ и други
209страни. През 1998г. Digital Millenium Copyright Act (Закон за
210авторските права в цифровото хилядолетие — DMCA) установи законовата
211рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на книгите
212в електронен вид (както и на други данни).  Европейският съюз въведе
213подобни ограничения с директива през 2001г.</p>
214
215<p>
216Доскоро имаше едно изключение — идеята, че ФБР и Майкрософт ще държат
217най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги дават, не
218бе предложена до 2002г.  Това бива наричано „trusted computing“<sup><a
219href="#TransNote4" id="TransBack4">4</a></sup> (доверено ползване на
220компютри) или „palladium“.</p>
221
222<p>
223През 2001г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията Дисни,
224предложи закон, който се нарича SSSCA, който изисква всеки нов компютър
225да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява копирането и
226която да не може да бъде заобиколена от потребителите.  Това показва
227една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа Clipper<sup><a
228href="#TransNote5" id="TransBack5">5</a></sup> и други подобни
229предложения за предоставяне на ключовете на американското
230правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който
231дава възможност на трети лица неприсъствено да да контролират хората,
232които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е
233преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume
234But Don't Try Programming Act“ (Законът „Консумирай, но не се пробвай
235да програмираш“)).</p>
236
237<p>
238През 2001г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна
239търговия, за да налагат същите правила във всички държави от западното
240полукълбо.  FTAA е едно от т. нар. споразумения за "свободна
241търговия", което всъщност е създадено, за да даде на бизнеса по-голям
242контрол над демократичните правителства.  Налагането на закони като
243DMCA е типично в този дух.  <a href="http://www.eff.org">Electronic
244Frontier Foundation (Фондацията за електронни граници)</a> моли хората
245да обяснят на другите правителства защо те трябва да се противопоставят
246на този план.</p>
247
248<p>
249АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер.  Тя е изместена в
250полицейската си роля от BSA — Business Software Alliance (СИБС — Съюз
251на издателите на бизнес софтуер).  Днес те не са официално полицейско
252подразделение, но неофициално те действат като такова.  Като използват
253методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават
254хората да предават колегите и приятелите си.  Кампания на BSA, целяща
255да всее страх и проведена в Аржентина през 2001г., отправяше
256завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще бъдат
257изнасилвани в затворите.</p>
258
259<p>
260Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици
261на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да
262наблюдава всички потребители.  Повечето доставчици се предават, когато
263бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в
264съда.  (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.)  Поне един
265доставчик — Community ConneXion в Oakland CA отказа да се поддаде на
266исканията и е бил съден.  По-късно АПС преустанови делото, но получи
267закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.</p>
268
269<p>
270Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е
271измислена.  Например, компютър в един от университетите в района край
272Чикаго отпечатва следното съобщение, когато се свързвате (кавичките
273присъстват и в оригинала):</p>
274
275<blockquote><p>
276„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители.
277Действията на хора, които използват този компютър без необходимото
278упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат
279наблюдавани и записвани от персонала на системата.  В течение на
280наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или
281по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените
282потребители могат да бъде наблюдавани.  Всеки, който използва
283системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че
284ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или
285нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ
286системата, може да предостави данните от наблюденията на
287администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“
288</p></blockquote>
289
290<p>
291Това е интересен подход към Четвъртата поправка на конституцията на
292САЩ<sup><a href="#TransNote6" id="TransBack6">6</a></sup>: притискай
293повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.</p>
294
295<hr />
296
297<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCReferences"
298       id="References">Препратки</a></h4>
299
300<ul>
301  <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната
302       инфраструктура, интелектуалната собственост и националната
303       информационна инфраструктура: Доклад на работната група за
304       правата на интелектуална собственост (1995).</li>
305       
306  <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение
307       на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела
308       Самуелсън, сп. Wired, януари 1996</li>
309
310  <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>,
311       Джеймс Бойл, в. New York Times, 31 март 1996</li>
312
313  <li>Обществени данни или частни данни, в. Washington Post, 4 ноември
314       1996. След като от вестника решиха да таксуват потребителите,
315       които искат да четат статии по Интернет махнахме хипервръзката
316       към този източник.</li>
317
318  <li><a href="http://www.public-domain.org/">Обединение за обществено
319       достояние</a><sup><a href="#TransNote7"
320       id="TransBack7">7</a></sup> — организация, която се
321       противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване
322       на властта на авторското право и патентите.</li> </ul>
323
324<hr />
325<h4>Това есе е публикувано в <a href="/doc/book13.html"><cite>Свободен
326софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столмън</cite></a>.</h4>
327
328<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCOtherTexts"
329        id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
330
331<ul>
332        <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Философията на
333        проекта GNU</a></li>
334        <li><a
335        href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html"
336        id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: просто кажи не</a> 
337                Публикувано в Computer World.</li>
338</ul>
339
340<hr />
341
342<p>
343В <a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote">авторовата
344бележка</a> се разказва за борбата за правото да четеш, както и
345електронното наблюдение.  Борбата започва сега, а ето и връзки към две
346статии, за технологии, които се разработват в момента, за да ви
347отнемат правото да четете.</p>
348<ul>
349<li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Електронното
350     публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в
351     електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат
352     правото да се чете копие.</li>
353<li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Книги
354     в компютрите:</a> Софтуер за контролирането кой може да чете
355     книги и документи на един персонален компютър.</li>
356</ul>
357
358<!-- All pages on the GNU web server should have the section about    -->
359<!-- verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     -->
360<!-- with the webmasters first. --> 
361<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
362<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
363
364<div class="copyright">
365<p>
366Връщане към <a href="/home.html">главната страница на проекта GNU</a>.
367</p>
368
369<p>
370Отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща:
371<a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>. Има и други начини
372за <a href="/home.html#ContactInfo">връзка</a> с ФСС.
373<br />
374Изпращайте доклади за счупени хипервръзки и други корекции (или
375предложения) на е-поща:
376<a href="mailto:webmasters@gnu.org"><em>webmasters@gnu.org</em></a>.
377</p>
378
379<p>
380Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
381за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на
382преводи на тази статия.
383</p>
384
385<p>
386Авторски права 1996 Ричард Столмън
387<br />
388Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за
389всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази
390бележка да бъде запазена.
391</p>
392
393<p>
394Превод: Александър Шопов, 2006г.
395<br />
396Бележки на преводача:
397<ul>
398
399<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Тихо: голям кратер на
400     Луната</li>
401
402<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Такива ограничения
403     имаше и в България преди 1989г. — достъпът до копирните машини се
404     контролираше.</li>
405
406<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В конституцията САЩ се
407     се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните
408     изкуства, конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време
409     изключителни права върху произведения и открития (раздел 8).
410     Очевидно в описаната дистопия или първоначалните идеи зад
411     конституцията на САЩ са забравени, или самата тя е променена.</li>
412
413<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> В днешно време авторът
414     на есето, Ричард Столмън, използва термина „treacherous
415     computing“ вместо „trusted computing“.  Причината за това е, че
416     между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма
417     доверие.  Компютърът не се доверява на собственика си и не
418     изпълнява команда зададена от него — например „Копирай този
419     файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
420     системата, че тя ще изпълни неговата команда — всъщност тя го
421     предава. За повече информация — вижте статията: <a
422     href="/philosophy/can-you-trust.html">„Можете ли да имате доверие
423     на компютъра си?“</a>.</li>
424
425<li><a href="#TransBack5" id="TransNote5">5</a> Clipper: чип, който
426     трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас.
427     Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на
428     държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват
429     разговорите.</li>
430
431<li><a href="#TransBack6" id="TransNote6">6</a> Четвъртата поправка на
432     конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и
433     задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или
434     основателна причина да се предполага извършването на
435     престъпление.</li>
436
437<li><a href="#TransBack7" id="TransNote7">7</a> Обществено достояние
438     (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски
439     права е минал.  Такива са и творбите, чиито автори изрично са се
440     отказали от авторските си права.</li>
441</ul>
442
443Докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
444href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg">системата за
445проследяване на грешки</a> на <a
446href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/">проекта за превод на
447www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!
448
449
450<p>
451Последно обновяване:
452<!-- timestamp start -->
453$Date: 2006/07/06 16:53:21 $ $Author: alex_muntada $
454<!-- timestamp end -->
455</p>
456</div>
457
458<div class="translations">
459<p><a id="translations"></a>
460<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
461
462<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
463<!-- language if possible, otherwise default to English -->
464<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
465<!-- English is.  If you add a new language here, please -->
466<!-- advise web-translators@gnu.org and add it to -->
467<!--    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
468<!--    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
469<!--      one of the lists under the section "Translations Underway" -->
470<!--    - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
471<!--      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
472<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
473<!--     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
474
475[
476<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
477<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
478<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
479<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
480<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
481<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
482<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
483<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
484<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
485<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
486<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
487<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
488<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
489<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
490]
491</p>
492</div>
493
494</body>
495</html>
Note: See TracBrowser for help on using the repository browser.