Changeset 745


Ignore:
Timestamp:
Jul 30, 2006, 6:46:26 PM (14 years ago)
Author:
Александър Шопов
Message:

right-to-read.bg.html: 1/4 превод.

File:
1 edited

Legend:

Unmodified
Added
Removed
  • non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html

    r741 r745  
    4646
    4747<p>
    48 <em>This article appeared in the February 1997 issue of <strong>Communications of the
    49 ACM</strong> (Volume 40, Number 2).</em></p>
     48<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на
     49списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, брой
     502).</em></p>
    5051
    5152<blockquote><p>
    52              (from "The Road To Tycho", a collection of articles
    53               about the antecedents of the Lunarian Revolution,
    54               published in Luna City in 2096)
     53             (от <quote>Пътят към Тихо</quote> - сборник статии за
     54              причините за Лунарната революция, публикуван в град
     55              Луна през 2096 г.)
    5556</p></blockquote>
    5657
    5758<p>
    58 For Dan Halbert, the road to Tycho began in college--when Lissa Lenz
    59 asked to borrow his computer.  Hers had broken down, and unless she
    60 could borrow another, she would fail her midterm project.  There was
    61 no one she dared ask, except Dan.</p>
    62 
    63 <p>
    64 This put Dan in a dilemma.  He had to help her--but if he lent her his
    65 computer, she might read his books.  Aside from the fact that you
    66 could go to prison for many years for letting someone else read your
    67 books, the very idea shocked him at first.  Like everyone, he had been
    68 taught since elementary school that sharing books was nasty and
    69 wrong--something that only pirates would do.</p>
    70 
    71 <p>
    72 And there wasn't much chance that the SPA--the Software Protection
    73 Authority--would fail to catch him.  In his software class, Dan had
    74 learned that each book had a copyright monitor that reported when and
    75 where it was read, and by whom, to Central Licensing.  (They used this
    76 information to catch reading pirates, but also to sell personal
    77 interest profiles to retailers.)  The next time his computer was
    78 networked, Central Licensing would find out.  He, as computer owner,
    79 would receive the harshest punishment--for not taking pains to prevent
    80 the crime.</p>
    81 
    82 <p>
    83 Of course, Lissa did not necessarily intend to read his books.  She
    84 might want the computer only to write her midterm.  But Dan knew she
    85 came from a middle-class family and could hardly afford the tuition,
    86 let alone her reading fees.  Reading his books might be the only way
    87 she could graduate.  He understood this situation; he himself had had
    88 to borrow to pay for all the research papers he read.  (10% of those
    89 fees went to the researchers who wrote the papers; since Dan aimed for
    90 an academic career, he could hope that his own research papers, if
    91 frequently referenced, would bring in enough to repay this loan.)</p>
    92 
    93 <p>
    94 Later on, Dan would learn there was a time when anyone could go to the
    95 library and read journal articles, and even books, without having to
    96 pay.  There were independent scholars who read thousands of pages
    97 without government library grants.  But in the 1990s, both commercial
     59За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
     60го помоли да й услужи с компютъра си.  Нейният се бе счупил и ако не
     61заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра.  Нямаше
     62никой друг, който тя да се осмели да помоли за това, освен Дан.</p>
     63
     64<p>
     65Това постави голяма дилема пред Дан.  Той трябваше да й помогне, но
     66ако й дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му.  Да оставим
     67настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите, значеше че
     68можеха да те вкарат в затвора за дълги години -- самата идея да й
     69услужи го шокира отначало.  Както всички други и него му бяха
     70повтаряли още от начлното училище, че да споделяш книги е нещо
     71отвратително и лошо -- нещо, което правят само пиратите.</p>
     72
     73<p>
     74Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АЗС -- Агенцията за защита на
     75софтуера.  В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
     76датчик, който докладва кога, къде и от кого е била четена на
     77Учреждението за централно лицензиране.  (Те използвха тази информация,
     78за да хващат четящите пирати, но и също така извличаха данни за
     79личните интереси на хората и ги продаваха на търговците).  Следващия
     80път като влезеше в мрежат и Централното лицензиране щеше да разбере, а
     81той като собственик на компютъра щеше да получи най-тежкото наказние,
     82че не е направил всичко по силите му да предотврати
     83престъплението.</p>
     84
     85<p>
     86Естествено, не беше сигурно, че Лиса искаше да чете от книгите му.  Тя
     87можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта.  Дан обаче
     88знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
     89да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене.  Да
     90чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши.  Той
     91много добре рзбираше положението й -- на него му се бе наложило да
     92вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
     93четеше.  (10% от таксите за статиите отиваха за изследователите, които
     94пишеха статиите.  Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
     95той се надяваше, неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
     96и така евентуално да съумее да плати заема си.)</p>
     97
     98<p>
     99По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когто всеки е можел да
     100отиде в библиотека и да чете статии от нучни журнали и даже книги без
     101да му се налага да плаща.  Имало е независими учени, които са чели
     102хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
     103Но през 90-те години на 20 век But in the 1990s, both commercial
    98104and nonprofit journal publishers had begun charging fees for access.
    99105By 2047, libraries offering free public access to scholarly literature
     
    101107
    102108<p>
    103 There were ways, of course, to get around the SPA and Central
    104 Licensing.  They were themselves illegal.  Dan had had a classmate in
    105 software, Frank Martucci, who had obtained an illicit debugging tool,
    106 and used it to skip over the copyright monitor code when reading
    107 books.  But he had told too many friends about it, and one of them
    108 turned him in to the SPA for a reward (students deep in debt were
    109 easily tempted into betrayal).  In 2047, Frank was in prison, not for
    110 pirate reading, but for possessing a debugger.</p>
    111 
    112 <p>
    113 Dan would later learn that there was a time when anyone could have
    114 debugging tools.  There were even free debugging tools available on CD
    115 or downloadable over the net.  But ordinary users started using them
    116 to bypass copyright monitors, and eventually a judge ruled that this
    117 had become their principal use in actual practice.  This meant they
    118 were illegal; the debuggers' developers were sent to prison.</p>
    119 
    120 <p>
    121 Programmers still needed debugging tools, of course, but debugger
    122 vendors in 2047 distributed numbered copies only, and only to
    123 officially licensed and bonded programmers.  The debugger Dan used in
    124 software class was kept behind a special firewall so that it could be
    125 used only for class exercises.</p>
     109Естестено имаше начини да заобиколиш АЗС и Централното лицензиране, но
     110те бяха незаконни.  Дан имаше състудент в лекциите по прогрмиране --
     111Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване
     112на грешки -- дебъгер и го използваше да изключва код за следене на
     113авторските права, когато четеше.  Той беше казал на прекалено мноого
     114приятели за това и един от тях го редаде на АЗС за награда
     115(студентите, които са затънали в дългове лесно се изкушават да станат
     116предатели).  През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско
     117четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
     118
     119<p>
     120По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
     121притежав инструменти за изчистване на грешки.  Дори е имало свободни и
     122безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за
     123изтегляне по мрежата.  Някои от обикновените потребители били почнали
     124да ги зиползват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски
     125права и най-накрая един съдия решил, че това на рактика се е оказала
     126оснавната им употреба.  Това означавало, че били незаконни, а
     127разработчиците на дебъгери били пратени в затвора.</p>
     128
     129<p>
     130Прогрмистите продължавали д се нуждаят от инструменти за изчистване на
     131грешки, което било в ред н нещата, но производителите на дебъгери през
     1322047г. разпространявали ограничен борй копия, всяко с
     133идентификационенн номер и то само на официално лицензираните и
     134официално заклети програмисти.  Дебъгерът, който използваха в чсовете
     135на Дан бе поставен зд специална защитна стена, за да бъде исползван
     136единствено и само за упражненията в университета.</p>
    126137
    127138<p>
Note: See TracChangeset for help on using the changeset viewer.