Changeset 745
- Timestamp:
- Jul 30, 2006, 6:46:26 PM (14 years ago)
- File:
-
- 1 edited
-
non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html (modified) (2 diffs)
Legend:
- Unmodified
- Added
- Removed
-
non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html
r741 r745 46 46 47 47 <p> 48 <em>This article appeared in the February 1997 issue of <strong>Communications of the 49 ACM</strong> (Volume 40, Number 2).</em></p> 48 <em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на 49 списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, брой 50 2).</em></p> 50 51 51 52 <blockquote><p> 52 ( from "The Road To Tycho", a collection of articles53 about the antecedents of the Lunarian Revolution, 54 published in Luna City in 2096)53 (от <quote>Пътят към Тихо</quote> - сборник статии за 54 причините за Лунарната революция, публикуван в град 55 Луна през 2096 г.) 55 56 </p></blockquote> 56 57 57 58 <p> 58 For Dan Halbert, the road to Tycho began in college--when Lissa Lenz 59 asked to borrow his computer. Hers had broken down, and unless she 60 could borrow another, she would fail her midterm project. There was 61 no one she dared ask, except Dan.</p> 62 63 <p> 64 This put Dan in a dilemma. He had to help her--but if he lent her his 65 computer, she might read his books. Aside from the fact that you 66 could go to prison for many years for letting someone else read your 67 books, the very idea shocked him at first. Like everyone, he had been 68 taught since elementary school that sharing books was nasty and 69 wrong--something that only pirates would do.</p> 70 71 <p> 72 And there wasn't much chance that the SPA--the Software Protection 73 Authority--would fail to catch him. In his software class, Dan had 74 learned that each book had a copyright monitor that reported when and 75 where it was read, and by whom, to Central Licensing. (They used this 76 information to catch reading pirates, but also to sell personal 77 interest profiles to retailers.) The next time his computer was 78 networked, Central Licensing would find out. He, as computer owner, 79 would receive the harshest punishment--for not taking pains to prevent 80 the crime.</p> 81 82 <p> 83 Of course, Lissa did not necessarily intend to read his books. She 84 might want the computer only to write her midterm. But Dan knew she 85 came from a middle-class family and could hardly afford the tuition, 86 let alone her reading fees. Reading his books might be the only way 87 she could graduate. He understood this situation; he himself had had 88 to borrow to pay for all the research papers he read. (10% of those 89 fees went to the researchers who wrote the papers; since Dan aimed for 90 an academic career, he could hope that his own research papers, if 91 frequently referenced, would bring in enough to repay this loan.)</p> 92 93 <p> 94 Later on, Dan would learn there was a time when anyone could go to the 95 library and read journal articles, and even books, without having to 96 pay. There were independent scholars who read thousands of pages 97 without government library grants. But in the 1990s, both commercial 59 За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц 60 го помоли да й услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не 61 заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше 62 никой друг, който тя да се осмели да помоли за това, освен Дан.</p> 63 64 <p> 65 Това постави голяма дилема пред Дан. Той трябваше да й помогне, но 66 ако й дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим 67 настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите, значеше че 68 можеха да те вкарат в затвора за дълги години -- самата идея да й 69 услужи го шокира отначало. Както всички други и него му бяха 70 повтаряли още от начлното училище, че да споделяш книги е нещо 71 отвратително и лошо -- нещо, което правят само пиратите.</p> 72 73 <p> 74 Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АЗС -- Агенцията за защита на 75 софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има 76 датчик, който докладва кога, къде и от кого е била четена на 77 Учреждението за централно лицензиране. (Те използвха тази информация, 78 за да хващат четящите пирати, но и също така извличаха данни за 79 личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия 80 път като влезеше в мрежат и Централното лицензиране щеше да разбере, а 81 той като собственик на компютъра щеше да получи най-тежкото наказние, 82 че не е направил всичко по силите му да предотврати 83 престъплението.</p> 84 85 <p> 86 Естествено, не беше сигурно, че Лиса искаше да чете от книгите му. Тя 87 можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче 88 знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше 89 да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да 90 чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той 91 много добре рзбираше положението й -- на него му се бе наложило да 92 вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които 93 четеше. (10% от таксите за статиите отиваха за изследователите, които 94 пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера, 95 той се надяваше, неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани 96 и така евентуално да съумее да плати заема си.)</p> 97 98 <p> 99 По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когто всеки е можел да 100 отиде в библиотека и да чете статии от нучни журнали и даже книги без 101 да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели 102 хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии. 103 Но през 90-те години на 20 век But in the 1990s, both commercial 98 104 and nonprofit journal publishers had begun charging fees for access. 99 105 By 2047, libraries offering free public access to scholarly literature … … 101 107 102 108 <p> 103 There were ways, of course, to get around the SPA and Central 104 Licensing. They were themselves illegal. Dan had had a classmate in 105 software, Frank Martucci, who had obtained an illicit debugging tool, 106 and used it to skip over the copyright monitor code when reading 107 books. But he had told too many friends about it, and one of them 108 turned him in to the SPA for a reward (students deep in debt were 109 easily tempted into betrayal). In 2047, Frank was in prison, not for 110 pirate reading, but for possessing a debugger.</p> 111 112 <p> 113 Dan would later learn that there was a time when anyone could have 114 debugging tools. There were even free debugging tools available on CD 115 or downloadable over the net. But ordinary users started using them 116 to bypass copyright monitors, and eventually a judge ruled that this 117 had become their principal use in actual practice. This meant they 118 were illegal; the debuggers' developers were sent to prison.</p> 119 120 <p> 121 Programmers still needed debugging tools, of course, but debugger 122 vendors in 2047 distributed numbered copies only, and only to 123 officially licensed and bonded programmers. The debugger Dan used in 124 software class was kept behind a special firewall so that it could be 125 used only for class exercises.</p> 109 Естестено имаше начини да заобиколиш АЗС и Централното лицензиране, но 110 те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по прогрмиране -- 111 Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване 112 на грешки -- дебъгер и го използваше да изключва код за следене на 113 авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено мноого 114 приятели за това и един от тях го редаде на АЗС за награда 115 (студентите, които са затънали в дългове лесно се изкушават да станат 116 предатели). През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско 117 четене, а заради притежанието на дебъгер.</p> 118 119 <p> 120 По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да 121 притежав инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало свободни и 122 безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за 123 изтегляне по мрежата. Някои от обикновените потребители били почнали 124 да ги зиползват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски 125 права и най-накрая един съдия решил, че това на рактика се е оказала 126 оснавната им употреба. Това означавало, че били незаконни, а 127 разработчиците на дебъгери били пратени в затвора.</p> 128 129 <p> 130 Прогрмистите продължавали д се нуждаят от инструменти за изчистване на 131 грешки, което било в ред н нещата, но производителите на дебъгери през 132 2047г. разпространявали ограничен борй копия, всяко с 133 идентификационенн номер и то само на официално лицензираните и 134 официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в чсовете 135 на Дан бе поставен зд специална защитна стена, за да бъде исползван 136 единствено и само за упражненията в университета.</p> 126 137 127 138 <p>
Note: See TracChangeset
for help on using the changeset viewer.
