Changeset 759


Ignore:
Timestamp:
Aug 20, 2006, 6:51:03 PM (15 years ago)
Author:
Александър Шопов
Message:

right-to-read.bg - първа публична версия.

File:
1 edited

Legend:

Unmodified
Added
Removed
  • non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html

    r753 r759  
    22<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
    33    "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd">
    4 <html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="en">
     4<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="bg">
    55
    66<head>
    7 <title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (FSF)</title>
     7<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
    88<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
    99<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
     
    3333<hr />
    3434
    35 <h4>Съдържние</h4>
     35<h4>Съдържание</h4>
    3636<ul>
    3737        <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote"
     
    50502).</em></p>
    5151
    52 <blockquote><p>
    53              (от <quote>Пътят към Тихо /БЕЛЕЖКА/</quote> - сборник статии
    54               за причините за Лунарната революция, публикуван в град
    55               Луна през 2096 г.)
     52<blockquote><p> (от „Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1"
     53             id="TransBack1">1</a></sup>“ - сборник статии за
     54             причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
     55            през 2096 г.)
    5656</p></blockquote>
    5757
    5858<p>
    5959За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
    60 го помоли да й услужи с компютъра си.  Нейният се бе счупил и ако не
     60го помоли да ѝ услужи с компютъра си.  Нейният се бе счупил и ако не
    6161заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра.  Нямаше
    62 никой друг, който тя да се осмели да помоли за това, освен Дан.</p>
    63 
    64 <p>
    65 Това постави голяма дилема пред Дан.  Той трябваше да й помогне, но
    66 ако й дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му.  Да оставим
    67 настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите, значеше че
    68 можеха да те вкарат в затвора за дълги години -- самата идея да й
    69 услужи го шокира отначало.  Както всички други и него му бяха
    70 повтаряли още от начлното училище, че да споделяш книги е нещо
    71 отвратително и лошо -- нещо, което правят само пиратите.</p>
    72 
    73 <p>
    74 Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АЗС -- Агенцията за защита на
    75 софтуера.  В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
    76 датчик, който докладва кога, къде и от кого е била четена на
    77 Учреждението за централно лицензиране.  (Те използвха тази информация,
    78 за да хващат четящите пирати, но и също така извличаха данни за
     62никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p>
     63
     64<p>
     65Това постави Дан пред голяма дилема.  Той трябваше да ѝ помогне, но
     66ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му.  Да оставим
     67настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че
     68можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ
     69услужи отначало го шокира.  Както на всички други и на него му бяха
     70повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо
     71отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.</p>
     72
     73<p>
     74Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции
     75на софтуера.  В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
     76датчик, който докладва от кого, кога и къде е била четена на
     77Учреждението за централно лицензиране.  (Те използваха тази информация,
     78за да хващат пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за
    7979личните интереси на хората и ги продаваха на търговците).  Следващия
    80 път като влезеше в мрежат и Централното лицензиране щеше да разбере, а
    81 той като собственик на компютъра щеше да получи най-тежкото наказние,
    82 че не е направил всичко по силите му да предотврати
     80път като влезеше в мрежата, Централното лицензиране щеше да разбере, а
     81той — като собственик на компютъра, щеше да получи най-тежкото
     82наказание, че не е направил всичко по силите си да предотврати
    8383престъплението.</p>
    8484
    8585<p>
    86 Естествено, не беше сигурно, че Лиса искаше да чете от книгите му.  Тя
     86Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му.  Тя
    8787можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта.  Дан обаче
    8888знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
    8989да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене.  Да
    9090чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши.  Той
    91 много добре рзбираше положението й -- на него му се бе наложило да
     91много добре разбираше положението ѝ — на него му се бе наложило да
    9292вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
    93 четеше.  (10% от таксите за статиите отиваха за изследователите, които
     93четеше.  (10% от таксите за тях отиваха за изследователите, които
    9494пишеха статиите.  Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
    95 той се надяваше, неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
    96 и така евентуално да съумее да плати заема си.)</p>
    97 
    98 <p>
    99 По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когто всеки е можел да
    100 отиде в библиотека и да чете статии от нучни журнали и даже книги без
     95той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
     96и така евентуално да съумее да изплати заема си.)</p>
     97
     98<p>
     99По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
     100отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без
    101101да му се налага да плаща.  Имало е независими учени, които са чели
    102102хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
    103 Но през 90-те години на 20 век както търгвските, така и нестопанскте
     103Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските
    104104издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до
    105 изданията.  През 2047г. библиотеки, които предоставят свободен,
    106 публичен достъп до научната литератра бяха се превърнали в даечен
     105изданията.  През 2047г. библиотеките, които предоставят свободен,
     106публичен достъп до научната литература бяха се превърнали в далечен
    107107спомен.</p>
    108108
    109109<p>
    110 Естестено имаше начини да заобиколиш АЗС и Централното лицензиране, но
    111 те бяха незаконни.  Дан имаше състудент в лекциите по прогрмиране --
     110Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но
     111те бяха незаконни.  Дан имаше състудент в лекциите по програмиране —
    112112Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване
    113 на грешки -- дебъгер и го използваше да изключва код за следене на
    114 авторските права, когато четеше.  Той беше казал на прекалено мноого
    115 приятели за това и един от тях го редаде на АЗС за награда
    116 (студентите, които са затънали в дългове лесно се изкушават да станат
     113на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на
     114авторските права, когато четеше.  Той беше казал на прекалено много
     115приятели за това и един от тях го предаде на АПС за награда
     116(студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават да станат
    117117предатели).  През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско
    118118четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
     
    120120<p>
    121121По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
    122 притежав инструменти за изчистване на грешки.  Дори е имало свободни и
    123 безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за
    124 изтегляне по мрежата.  Някои от обикновените потребители били почнали
    125 да ги зиползват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски
    126 права и най-накрая един съдия решил, че това на рактика се е оказала
    127 оснавната им употреба.  Това означавало, че били незаконни, а
    128 разработчиците на дебъгери били пратени в затвора.</p>
    129 
    130 <p>
    131 Прогрмистите продължавали д се нуждаят от инструменти за изчистване на
    132 грешки, което било в ред н нещата, но производителите на дебъгери през
    133 2047г. разпространявали ограничен борй копия, всяко с
    134 идентификационенн номер и то само на официално лицензираните и
    135 официално заклети програмисти.  Дебъгерът, който използваха в чсовете
    136 на Дан бе поставен зд специална защитна стена, за да бъде исползван
     122притежава инструменти за изчистване на грешки.  Дори е имало свободни
     123и безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за
     124изтегляне по мрежата.  Някои от обикновените потребители били
     125започнали да ги използват, за да деактивират кода за наблюдение на
     126авторски права и най-накрая един съдия решил, че това на практика била
     127основната им употреба.  Това означавало, че дебъгерите били незаконни,
     128а разработчиците им били пратени в затвора.</p>
     129
     130<p>
     131Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване
     132на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери
     133през 2047г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с
     134идентификационен номер и то само на официално лицензираните и
     135официално заклети програмисти.  Дебъгерът, който използваха в часовете
     136на Дан бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван
    137137единствено и само за упражненията в университета.</p>
    138138
     
    142142узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
    143143системи, които са съществували в началото на века.  Но те не само бяха
    144 незакони -- както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
    145 инсталраш такава оперционна система на софтуера са, ко не знаеш
     144незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
     145инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш
    146146неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито Майкоросфт щяха да ти я
    147147дадат.</p>
    148148
    149149<p>
    150 Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса.  Той не
    151 можеше да й откаже, защото я обичаше.  Всяка възможност да говори с
     150Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не
     151можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше.  Всяка възможност да говори с
    152152нея го изпълваше с наслада.  А това, че тя се реши да го помоли за
    153 момощ, това значеше, че и тя го обича.</p>
    154 
    155 <p>
    156 Дан реши проблема като напрви нещо още по немислимо -- той й даде
    157 компютъра си и и каза своята парола.  По този начин, дори Лиса да му
     153помощ — това значеше, че и тя го обича.</p>
     154
     155<p>
     156Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде
     157компютъра си и ѝ каза своята парола.  По този начин, дори Лиса да му
    158158четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
    159 всъщност ги чете той.  Пак си беше престъпление, но АЗС нямаше да
    160 научи автоматично за това.  Единствения начин да узнаят беше, ако Лиса
    161 докладва за него.</p>
    162 
    163 <p>
    164 Естествено -- ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
    165 паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти,
    166 независимо какво тя използва паролата му.  Училищната политика беше,
    167 че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
     159всъщност ги чете той.  Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да
     160научи автоматично за това.  Единственият начин да узнаят беше, ако
     161Лиса докладва за него.</p>
     162
     163<p>
     164Естествено ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
     165паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти —
     166независимо за какво тя използваше паролата му.  Училищната политика
     167беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
    168168основание за дисциплинарни мерки.  Нямаше значение дали си направил
    169 нещо лошо -- нарушението всъщност беше, че затрудняваш администрторите
     169нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите
    170170да те наблюдават.  Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
    171 занимава с нещо збранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.</p>
    172 
    173 <p>
    174 Обикновено студентите ня бяха изключвани за това, поне не
     171занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.</p>
     172
     173<p>
     174Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не
    175175директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
    176 системи, а уачщите тогава неизменно се проваляха по всички
     176системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички
    177177предмети.</p>
    178178
    179179<p>
    180 По-късно Дан щеше да научи, че тази политик в университетите се е
    181 появила чак през 80-те години н 20 век, когато студентите са ползвали
     180По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е
     181появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали
    182182много често компютрите.  Преди това университетите са се отнасяли
    183 различно към дисциплината на студентите и са наказвли само действият,
     183различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията,
    184184които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
    185185
    186186<p>
    187 Лиса не докладва Дан на АЗС.  Неговото решение да й помогне доведе до
     187Лиса не докладва Дан на АПС.  Неговото решение да ѝ помогне доведе до
    188188брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което
    189189са ги учили за пиратството като деца.  Двамата започнаха да четат за
    190190историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
    191 копирането /БЕЛЕЖКА/ и дори първоначалнат конституция на САЩ
    192 /БЕЛЕЖКА/.  Те се преместиха на Луна, където откриха и други хора,
    193 които се мъчеха да се откубнат од дългата ръка на АЗС.  Когато през
    194 2062г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш скоро се
    195 превърна в една от основните му цели.</p>
     191копирането<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> и
     192дори първоначалната конституция на САЩ<sup><a href="#TransNote3"
     193id="TransBack3"> 3</a></sup>.  Те се преместиха на Луна, където
     194откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка
     195на АПС.  Когато през 2062г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право
     196да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.</p>
    196197
    197198
     
    205206отнеме 50 години, за да потъне днешният начин на живот в забвение,
    206207повечето от описаните по-горе действия и закони вече са предложени.
    207 Много от тях вече са дейсващи закони в САЩ и други страни. През
    208 1998г. Digital Millenium Copyright Act (Закон за авторските права в
    209 цифровото хилядолетие - DMCA) установи законовата рамка в САЩ за
    210 ограничаването на четенето и даването на заем на книгите в електронен
    211 вид (както и на други данни).  Европейският съюз въведе подобни
    212 ограничения с директива през 2001г.</p>
    213 
    214 <p>
    215 Доскоро имаше едно изключение -- идеята, че ФБР и Майкрософт ще държат
    216 най-важните пароли на персоналните компютри и нама да ви ги дават, не
    217 бе предложена до 2002г.  Това бива наричано "trusted computing"
    218 (доверено ползване на компютри) или "palladium".</p>
    219 
    220 <p>
    221 През 2001г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията Дисни
    222 предложи закон, който се нарича SSSCA, който изисква всеки нов комютър
    223 да е снабден с инфраструктура предотвратяваща копирането и която не
    224 може да бъде заобиколена от потребителите.  Това показва една
    225 дълготрайна тенденция -- започвайки още с чипа Clipper /БЕЛЕЖКА/ и
    226 други подобни предложения за предоставяне на ключовете на
    227 американското правителство: компютърните системи биват създавани по
    228 начин, който дава възможност на трети лица нерисъствено да да
    229 контролират хората, които всъщност използват компютърните
    230 системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA (можете да мислите за
    231 него като закона "Consume But Don't Try Programming Act" (консумирай,
    232 но не се пробвай да програмираш)).</p>
     208Много от тях вече са приети и реално действат в САЩ и други
     209страни. През 1998г. Digital Millenium Copyright Act (Закон за
     210авторските права в цифровото хилядолетие — DMCA) установи законовата
     211рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на книгите
     212в електронен вид (както и на други данни).  Европейският съюз въведе
     213подобни ограничения с директива през 2001г.</p>
     214
     215<p>
     216Доскоро имаше едно изключение — идеята, че ФБР и Майкрософт ще държат
     217най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги дават, не
     218бе предложена до 2002г.  Това бива наричано „trusted computing“<sup><a
     219href="#TransNote4" id="TransBack4">4</a></sup> (доверено ползване на
     220компютри) или „palladium“.</p>
     221
     222<p>
     223През 2001г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията Дисни,
     224предложи закон, който се нарича SSSCA, който изисква всеки нов компютър
     225да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява копирането и
     226която да не може да бъде заобиколена от потребителите.  Това показва
     227една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа Clipper<sup><a
     228href="#TransNote5" id="TransBack5">5</a></sup> и други подобни
     229предложения за предоставяне на ключовете на американското
     230правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който
     231дава възможност на трети лица неприсъствено да да контролират хората,
     232които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е
     233преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume
     234But Don't Try Programming Act“ (Законът „Консумирай, но не се пробвай
     235да програмираш“)).</p>
    233236
    234237<p>
     
    240243DMCA е типично в този дух.  <a href="http://www.eff.org">Electronic
    241244Frontier Foundation (Фондацията за електронни граници)</a> моли хората
    242 да обяснят на другите правителства защо те трябва да се противопотавят
     245да обяснят на другите правителства защо те трябва да се противопоставят
    243246на този план.</p>
    244247
    245248<p>
    246249АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер.  Тя е изместена в
    247 полицейската си роля от BSA -- Business Software Alliance (СИБС --
    248 Съюз на издателите на бизнес софтуер).  Днес те не са официално
    249 полицейско подразделение, но неофициално те действат като такова.
    250 Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те
    251 насърчават хората да предават колегите и приятелите си.  Кампания на
    252 BSA целяща да всее страх проведена в Аржентина през 2001г. отправяше
     250полицейската си роля от BSA — Business Software Alliance (СИБС — Съюз
     251на издателите на бизнес софтуер).  Днес те не са официално полицейско
     252подразделение, но неофициално те действат като такова.  Като използват
     253методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават
     254хората да предават колегите и приятелите си.  Кампания на BSA, целяща
     255да всее страх и проведена в Аржентина през 2001г., отправяше
    253256завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще бъдат
    254257изнасилвани в затворите.</p>
     
    259262наблюдава всички потребители.  Повечето доставчици се предават, когато
    260263бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в
    261 съда.  (Atlanta Journal-Constitution, 1 Oct 96, D3.)   Поне един
    262 доставчик -- Community ConneXion в Oakland CA отказа да се поддаде на
     264съда.  (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.)  Поне един
     265доставчик Community ConneXion в Oakland CA отказа да се поддаде на
    263266исканията и е бил съден.  По-късно АПС преустанови делото, но получи
    264 DMCA, което им даваше властта, коят искаха.</p>
    265 
    266 <p>
    267 The university security policies described above are not imaginary.
    268 For example, a computer at one Chicago-area university prints this
    269 message when you log in (quotation marks are in the original):</p>
     267закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.</p>
     268
     269<p>
     270Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е
     271измислена.  Например, компютър в един от университетите в района край
     272Чикаго отпечатва следното съобщение, когато се свързвате (кавичките
     273присъстват и в оригинала):</p>
    270274
    271275<blockquote><p>
    272 "This system is for the use of authorized users only.  Individuals using
    273 this computer system without authority or in the excess of their authority
    274 are subject to having all their activities on this system monitored and
    275 recorded by system personnel.  In the course of monitoring individuals
    276 improperly using this system or in the course of system maintenance, the
    277 activities of authorized user may also be monitored.  Anyone using this
    278 system expressly consents to such monitoring and is advised that if such
    279 monitoring reveals possible evidence of illegal activity or violation of
    280 University regulations system personnel may provide the evidence of such
    281 monitoring to University authorities and/or law enforcement officials."
     276„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители.
     277Действията на хора, които използват този компютър без необходимото
     278упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат
     279наблюдавани и записвани от персонала на системата.  В течение на
     280наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или
     281по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените
     282потребители могат да бъде наблюдавани.  Всеки, който използва
     283системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че
     284ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или
     285нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ
     286системата, може да предостави данните от наблюденията на
     287администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“
    282288</p></blockquote>
    283289
    284290<p>
    285 This is an interesting approach to the Fourth Amendment: pressure most
    286 everyone to agree, in advance, to waive their rights under it.</p>
     291Това е интересен подход към Четвъртата поправка на конституцията на
     292САЩ<sup><a href="#TransNote6" id="TransBack6">6</a></sup>: притискай
     293повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.</p>
    287294
    288295<hr />
     
    292299
    293300<ul>
    294   <li>The administration's "White Paper": Information Infrastructure Task
    295        Force, Intellectual Property and the National Information
    296        Infrastructure: The Report of the Working Group on Intellectual
    297        Property Rights (1995).</li>
     301  <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната
     302       инфраструктура, интелектуалната собственост и националната
     303       информационна инфраструктура: Доклад на работната група за
     304       правата на интелектуална собственост (1995).</li>
    298305       
    299   <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">An
    300        explanation of the White Paper:
    301        The Copyright Grab</a>, Pamela Samuelson, Wired, Jan. 1996</li>
    302 
    303   <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Sold Out</a>,
    304        James Boyle, New York Times, 31 March 1996</li>
    305 
    306   <li>Public Data or Private Data, Washington Post, 4 Nov 1996. We used to have a link to this, but Washinton Post has decided to start charging users who wishes to read articles on the web site and therefore we have decided to remove the link.</li>
    307 
    308   <li><a href="http://www.public-domain.org/">Union for the Public
    309        Domain</a>--an organization which aims to resist and reverse
    310        the overextension of copyright and patent powers.</li>
    311 </ul>
     306  <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение
     307       на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела
     308       Самуелсън, сп. Wired, януари 1996</li>
     309
     310  <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>,
     311       Джеймс Бойл, в. New York Times, 31 март 1996</li>
     312
     313  <li>Обществени данни или частни данни, в. Washington Post, 4 ноември
     314       1996. След като от вестника решиха да таксуват потребителите,
     315       които искат да четат статии по Интернет махнахме хипервръзката
     316       към този източник.</li>
     317
     318  <li><a href="http://www.public-domain.org/">Обединение за обществено
     319       достояние</a><sup><a href="#TransNote7"
     320       id="TransBack7">7</a></sup> — организация, която се
     321       противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване
     322       на властта на авторското право и патентите.</li> </ul>
    312323
    313324<hr />
    314 <h4>This essay is published in <a href="/doc/book13.html"><cite>Free Software, Free Society: The Selected Essays of Richard
    315 M. Stallman</cite></a>.</h4>
     325<h4>Това есе е публикувано в <a href="/doc/book13.html"><cite>Свободен
     326софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столмън</cite></a>.</h4>
    316327
    317328<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCOtherTexts"
     
    319330
    320331<ul>
    321         <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Philosophy of the GNU Project</a></li>
    322         <li><a href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html" id="COPYPROCTECTION">Copy Protection: Just Say No</a>
    323                 Published in Computer World.</li>
     332        <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Философията на
     333        проекта GNU</a></li>
     334        <li><a
     335        href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html"
     336        id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: просто кажи не</a>
     337                Публикувано в Computer World.</li>
    324338</ul>
    325339
     
    327341
    328342<p>
    329 The <a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote">author's
    330 note</a> talks about the battle for the right to read and electronic
    331 surveillance.  The battle is beginning now; here are links to two
    332 articles about technologies now being
    333 developed to deny you the right to read.</p>
     343В <a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote">авторовата
     344бележка</a> се разказва за борбата за правото да четеш, както и
     345електронното наблюдение.  Борбата започва сега, а ето и връзки към две
     346статии, за технологии, които се разработват в момента, за да ви
     347отнемат правото да четете.</p>
    334348<ul>
    335 <li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Electronic
    336      Publishing:</a> An article about distribution of books in
    337      electronic form, and copyright issues affecting the right to read a copy.</li>
    338 <li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Books
    339      inside Computers:</a> Software to control who can read
    340      books and documents on a PC.</li>
     349<li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Електронното
     350     публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в
     351     електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат
     352     правото да се чете копие.</li>
     353<li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Книги
     354     в компютрите:</a> Софтуер за контролирането кой може да чете
     355     книги и документи на един персонален компютър.</li>
    341356</ul>
    342357
     
    349364<div class="copyright">
    350365<p>
    351 Return to the <a href="/home.html">GNU Project home page</a>.
    352 </p>
    353 
    354 <p>
    355 Please send FSF &amp; GNU inquiries to
    356 <a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>.
    357 There are also <a href="/home.html#ContactInfo">other ways to contact</a>
    358 the FSF.
     366Връщане към <a href="/home.html">главната страница на проекта GNU</a>.
     367</p>
     368
     369<p>
     370Отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща:
     371<a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>. Има и други начини
     372за <a href="/home.html#ContactInfo">връзка</a> с ФСС.
    359373<br />
    360 Please send broken links and other corrections (or suggestions) to
     374Изпращайте доклади за счупени хипервръзки и други корекции (или
     375предложения) на е-поща:
    361376<a href="mailto:webmasters@gnu.org"><em>webmasters@gnu.org</em></a>.
    362377</p>
    363378
    364379<p>
    365 Please see the
    366 <a href="/server/standards/README.translations.html">Translations
    367 README</a> for information on coordinating and submitting
    368 translations of this article.
    369 </p>
    370 
    371 <p>
    372 Авторски права 1996 Ричард Стомън
     380Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
     381за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на
     382преводи на тази статия.
     383</p>
     384
     385<p>
     386Авторски права 1996 Ричард Столмън
    373387<br />
    374 Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази бележка да бъде запазена.
    375 Verbatim copying and distribution of this entire article is
    376 permitted in any medium without royalty provided this notice is
    377 preserved.
    378 </p>
     388Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за
     389всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази
     390бележка да бъде запазена.
     391</p>
     392
     393<p>
     394Превод: Александър Шопов, 2006г.
     395<br />
     396Бележки на преводача:
     397<ul>
     398
     399<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Тихо: голям кратер на
     400     Луната</li>
     401
     402<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Такива ограничения
     403     имаше и в България преди 1989г. — достъпът до копирните машини се
     404     контролираше.</li>
     405
     406<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В конституцията САЩ се
     407     се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните
     408     изкуства, конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време
     409     изключителни права върху произведения и открития (раздел 8).
     410     Очевидно в описаната дистопия или първоначалните идеи зад
     411     конституцията на САЩ са забравени, или самата тя е променена.</li>
     412
     413<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> В днешно време авторът
     414     на есето, Ричард Столмън, използва термина „treacherous
     415     computing“ вместо „trusted computing“.  Причината за това е, че
     416     между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма
     417     доверие.  Компютърът не се доверява на собственика си и не
     418     изпълнява команда зададена от него — например „Копирай този
     419     файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
     420     системата, че тя ще изпълни неговата команда — всъщност тя го
     421     предава. За повече информация — вижте статията: <a
     422     href="/philosophy/can-you-trust.html">„Можете ли да имате доверие
     423     на компютъра си?“</a>.</li>
     424
     425<li><a href="#TransBack5" id="TransNote5">5</a> Clipper: чип, който
     426     трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас.
     427     Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на
     428     държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват
     429     разговорите.</li>
     430
     431<li><a href="#TransBack6" id="TransNote6">6</a> Четвъртата поправка на
     432     конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и
     433     задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или
     434     основателна причина да се предполага извършването на
     435     престъпление.</li>
     436
     437<li><a href="#TransBack7" id="TransNote7">7</a> Обществено достояние
     438     (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски
     439     права е минал.  Такива са и творбите, чиито автори изрично са се
     440     отказали от авторските си права.</li>
     441</ul>
     442
     443Докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
     444href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg">системата за
     445проследяване на грешки</a> на <a
     446href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/">проекта за превод на
     447www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!
     448
    379449
    380450<p>
Note: See TracChangeset for help on using the changeset viewer.